Защо винаги плачем, когато кучетата умират във филмите?

Снимка: iStock

К ато любители на животните, много от нас не понасят да виждат кучета да страдат - на или извън екрана. Изглежда обаче, не се чувстваме по същия начин спрямо хората (или поне - не винаги). За това и няма как да не се зачудим: Защо винаги се разстройваме и плачем, когато кучетата умират във филмите?

Психолозите са единодушни, че това е често срещано явление. Всъщност, проучване на Northeastern University study от 2013 г., което проследява реакциите на хората към измислена новина, хвърля малко светлина по темата. В него изследователите създават четири различни новини – за побой, случил се на кученце, възрастно куче, човек и дете. Оказва се, че хората реагират най-силно, когато прочитат информацията за побой над дете, а плътно след това са чувствата към кученцето и порасналото куче. Възрастният човек получава най-малко съчувствие.

Снимка: iStock

Хората реагират по-емоционално на смъртта на куче във филм често и, защото, за разлика от повечето възрастни човешки герои, четириногото е напълно невинно и не е направило нищо, по никакъв начин, което да заслужи смъртта си. Повечето хора, дори тези, изобразени като положителни герои, обикновено имат поне няколко недостатъка.

Dogsandcats.bg

„Кучетата въплъщават някои от най-добрите черти в животинския свят, които ги правят ценни другари за хората. Те са лоялни, невинни и не правят лоши неща целенасочено (освен да се изпускат на килима или да сдъвчат някоя обувка!), коментира д-р Дейв Попъл, основател на PsyNet Group, който прилага психологията в бизнеса. Той споделя, че от всички животни, кучетата, делфините и котките са склонни да получават най-голяма емпатия спрямо бозайниците като крави, които не общуват с хората по същия начин.

Снимка: iStock

Всъщност, и нашата връзка с най-добрия ни приятел оказва влияние на всеки филм с куче, който гледаме. Помислете за главен герой във филм, когото обичате. Ако му се случи нещо ужасно, ще бъдете съсипани. От друга страна, хората трябва индивидуално да спечелят нашето доверие, докато животните получават състраданието ни още в момента, когато ги срещнем за първи път.

Знаем, че кучето е чисто и невинно същество. Хората сме като програмирани да бъдем жалостиви към животи, които разчитат на нас. Така че съвсем естествено, ние не искаме да ги виждаме страдащи. Въпреки че са различен вид от нас, ние сме склонни да гледаме на тях като равни, прилагайки същите чувства и мисловни модели спрямо тях – явление, известно като антропоморфизъм.

Кинематографичната смърт на куче може да бъде трудна за гледане, защото може да върне спомените за любим домашен любимец, който сме загубили отдавна.

Да гледаме на големия екран куче (и като цяло животно), което умира, може да бъде толкова неприятно, че някои хора търсят тази информация предварително и отказват дори да си пуснат даден филм, отбелязват от PetMD.

Снимка: iStock

Взаимоотношенията между хората и животните са прости, чисти и по-общо казано, предсказуеми. Често описваме обичта, която получаваме от домашните си любимци, като „безусловна“, Така че, когато куче умре във филм, възможно е да сме тъжни не само, защото четириногото е мъртво, но и защото съчувстваме на героя, който току що е загубил своя спътник. Независимо защо плачем, когато това се случи, истината е, че не бива да оправдаваме сълзите си пред никого! Нещо повече, специалистите на Popple отбелязват, че понякога може би е по-добре да се оставите на мъката си: „Изплачете го! Рядко се случва някой да плаче повече от 10-15 минути наведнъж. Когато почувствате болката, която филмът предизвиква във вас и преминете през нея, ще разберете, че можете да я преживеете. Този опит може да ви помогне да управлявате по-добре и други области в живота си.“

Което ни води до друга причина, поради която кучешката смърт може да ни нарани толкова много – защото присъствието на косматите ни другари обогатява живота ни по начин, които дори не осъзнаваме!